Отглеждането на бебето е не лека задача. Всяка майка подхожда индивидуално, отговорно, но в много случай неопитността ни изправя пред страхове. Тези страхове са съвсем малки и незначителни на пръв поглед, но понякога действията ни се оказват доста по-вредни за бебето ни, отколкото предполагаме.
До момента повечето бебета се отглеждат по правила, неписани закони предавани от майки и баби на дъщери и снахи. Тези правила са така да се каже „изпитани методи за отглеждане“, но в по-голямата си част са си чисти митове, които всъщност донякъде и вредят на бебето ни.
В тази статия ще ви запознае с 4-ри мита при отглеждането на бебето. Те са много широко разпространени, много практикувани и много неверни от своя страна. Ето ги и тях:
1. Мит номер едно – „Хранете бебето под час задължително“
Този мит започва пътя си още от родилното, когато на много майки се заявява – „бебето не може да си каже, кога е гладно, хранете го през три часа и не му давайте да яде през нощта“. И така се започва едно организиране и педантично спазване на часове. Ако бебето спи много майки го будят, за да го накърмят или пък плаче, защото е гладно, но Вие чакате точния час за хранене. Всъщност всичко това е излишно, защото изнервя бебето ви и вас съответно.
Бебето на първо място си има инстинкти, както и майката. Чрез тях много добре усещаме, кога детето ни е гладно и то макар и да не може да говори, може много добре да покаже, кога е гладно. Затова спазването на часове е излишно, още повече че отглеждането на бебе е удоволствие и удовлетворение изпълнено с любов, а не регулировка на часове и тормоз. По същият начин стои и въпросът относно, колко яде бебето и дали е нахранено. Както не отмерваме любовта си към малкото ни бебче, така не трябва да измерваме и педантично храната му и времето за хранене, а просто да се научим да разбираме малкия си наследник.
2. Мит номер две – „Не гушкайте бебето, разглезвате го“
Навярно много пъти, когато бебето плаче и вие съвсем инстинктивно се насочите към него, за да го успокойте ви се казва – „ не го вдигай, ще го разглезиш!“. Що за мазохизъм и притъпено майчино чувство е да оставиш детето си да плаче? Когато бебето плаче, то иска да ви каже нещо. Как тогава, ако не му обърнете внимание ще общувате с него и ще се научите да го разбирате? Никак вероятно. Или пък не носете бебето на ръце, оставете го да си лежи в кошчето, ще го разглезите. Тази липса на внимание е доказано от психолози, че за в бъдеще окозва голямо внимание, на вече порасналият индивид и го кара несъзнателно да се чувства изоставен по някакъв начин.
И все още ще се намерят хора да възразят – като си си го разглезила, гледай си го, носи си го и така нататък. Отглеждането на бебето не нито мъка, нито бреме. Отглеждането на бебето е един от най-хубавите моменти в живота, когато се свързвате с детето си за цял живот и не бива да го пропускате, защото не е по правилата, според мнозина.
3. Мит номер три – „Къпете бебето задължително всяка вечер“
Незнайно защо при отглеждането на бебето е необходимо да го къпем всяка вечер и то задължително. Това наше действие се е превърнало в ритуал и ние го правим по навик, а не по необходимост. Реално погледнато фината и деликатна бебешка кожа се изсушава и раздразва при всекидневно къпане. Така и риска от атипичен дерматит е по-голям. Освен това всекидневното къпане освен уж „безвредния“ бебешки шампоан, включва и множество кремове, лосиони и мазила. Те вредят, защото запушват порите на фината бебешка кожа и понякога резултатите са плачевни.
Затова бебето не е нужно да се къпе всяка вечер под час и не бива да се чувствате, като лош родител, ако някой ви попита, ама защо не го къпете всяка вечер? Достатъчно е цялостното къпане да е до 3 пъти седмично, а през останалото време да измиват дупето и гушката на бебето – там, където то се цапа най-много. При отглеждането на бебето е нужна преди всичко грижа и мисъл, а не спазването на правила излезли от употреба и то с неясен характер.
4. Мит номер четири – „Бебето трябва да е тихо, спокойно и послушно“
И така стигаме до четвъртия най-жесток мит, защото тук става въпрос за отглеждане и възпитание, а не за военен режим. Защо всяко бебе трябва да е послушно, само да спи, да яде и да прави това постоянно, без да плаче например? Всяко бебе е отделен индивид, то носи характер и темперамент и кой каза, че децата трябва да са послушни. Бебето ни е уникално, понякога плаче много, друг път не спи, после не му се яде. То не е войник в казарма.
За да е пълноценно отглеждането на бебето, то трябва да е неритмично, понякога хаотично и преди всичко разнообразно. На възрастните винаги ли им се яде, спи и мълчи? Защо на бебето трябва да се налагат неща, които то в момента не иска и после ако не ги направи, да му се лепне етикета – „непослушно“? Това е много грешно и никак не е възпитателно. Много по-добре е децата и бебетата да са активни, жизнени и палава, отколкото уплашени да не би да са непослушни.