Ендометриоза – невидимото заболяване, което причинява безплодие, при жените в голяма част от случаите.
В миналия материал, който навярно сте прочели, изяснихме същността на заболяването, симптоматиката и диагностицирането му.
Сега ще продължим с фазите на протичане, възможностите за лечение и така важната възможност да забременеете, докато сте болни. Преди това, обаче нека кажем, как точно ендометриоза пречи на самото зачеване.
Ендометриоза – защо пречи на жените в опитите им да заченат
На първо място това коварно заболяване спомага в коремната кухина да се появят кървящи огнища. Те са причина за сраствания и дисфункция на яйчниците, маточните тръби и общата женска полова система. Най-общо казано за сперматозоидите е предизвикателство въобще да достигнат до яйцеклетката, направо е невъзможно. От друга страна годните за оплождане яйцеклетки попадат, заради болестта във фоликул, който не се пука – защото няма овулация налице.
На трето място, когато в женското тяло действат процеси на ендометриоза – половата система произвежда по-малко годни за оплождане яйцеклетки. Дори специалистите, занимаващи се с Инвитро стимулации, отчитат че заболяването пречи на отделянето на функционални яйцеклетки.
Освен това болестта създава възпаление в матката, което е стерилно. Тоест задейства автоимунната система и не се лекува с антибиотици. Реално погледнато ендометриоза е едно от най-коварните заболявания, причиняващи стерилитет. То спира работата на яйцеклетките, възпрепятства пътя на сперматозоидите и създава зловредна среда в матката за зародиша. Лечението му е възможно, но е важно да се открие.
Ендометриоза – стадии на протичане и възможно лечение
Специалистите по репродуктивно здраве и проблеми с половата система са разделили протичането на заболяването на основни 4-ри стадия. Респективно откриването в първия стадий и излекуването е най-доброто решение, но не винаги става така в практиката. Първата фаза засяга половата система на жената минимално. Втората фаза леко, третата умерено и тежките поражения се явяват в последната четвърта фаза. В началния стадий на ендометриоза възпалителните огнища са малко и с малки размери. Те причиняват и съвсем леки сраствания.
Повърхностната ендометриоза започва да става дълбока през втората фаза на болестта. Тук започват да се засягат функциите на засегнатия репродуктивен орган, въпреки че срастванията още са леки. В третия си стадий заболяването започва да става агресивно. Често пъти се появяват дълбоки сраствания и те правят матката, тръбите и яйчниците неподвижни. Тук се образуват и кистите по яйчниците.
Четвъртата фаза на ендометриоза е добре да не бъде достигната. При нея срастванията са жестоки и необратими понякога. Кистите по яйчниците са доста големи и трябва да бъдат оперативно отстранени.
Лечение на ендометриоза
Повечето международни специалисти по гинекология и женско здраве са убедени, че до момента лечение за ендометриозата няма – но има редица открити добри методи за лекуването ѝ. Това означава, че дори излекувана една ендометриоза може да се върне по всяко едно време отново. Методите за лечение на заболяването, което доста трудно се диагностицира, са оперативни, медикаментозни и комбинирани.
Под хирургична намеса днес не винаги се има предвид скалпел. Изчистването на огнищата от възпаления и сраствания може да стане и хирургично, и с помощта на съвременните лазерни лечения (ако мястото на възпаление е достъпно).
Трябва да се отвори една голяма скоба. Кистите образувани в следствие на ендометриоза се лекуват единствено по хирургичен начин. Те трябва да са по-големи от 4 сантиметра. Понякога, при напредналите фази на болестта, е възможно да се отстранят матка, яйчници, тръби или всичко. Не се доверявайте с лека ръка веднага на хирургията и премахването на репродуктивните ви органи – в малка част от случаите това се налага. Винаги се консултирайте с няколко специалисти и търсете шанс за репродукция.
Медикаментозното лечение се базира на спиране производството на естроген. Това цели предотвратяване болната тъкан да се храни и расте. Така тя бавно изсъхва и заболяването се потушава. Единия вариант за медикаментозно лечение е чрез инжекции спиращи работата на хипофизната жлеза. Така общо казано се предизвиква „изкуствена менопауза“. Нямате цикъл и изпитвате симптоми подобни на менопаузата.
Тук се появява и риска от остеопороза, понеже губите калций. Курсът на лечение е средно от три до шест месеца и винаги е добре да има почивка от две години между подобни терапии – защото иначе костната тъкан е застрашена. Още може да лекувате ендометриоза с инхибитори, прогестин или Даназол. Но всяко медикаментозно лечение си има странични ефекти, затова уведомете се добре за тях, преди да го приемете.
Ендометриоза – странно, но факт – забременяването е спасението от коварната болест
Специалистите са единодушни, че една жена с ендометриоза забременее ли, значи проблема ѝ е решен за години напред. Това е не само факт, подхвърлен от специалистите, но и доказан с практиката.
Затова мили дами трябва така да се каже, можете да убиете два заека с един куршум – да забременеете и да се излекувате от дразнещото и опасно заболяване. Тук, обаче ви трябва силна и логична стратегия за забременяване. Нея ще изградите заедно с лекуващият ви специалист по женско здраве и асистирана репродукция вероятно. Реално погледнато, ако искате да забременеете бързо, но имате синдрома на не спускалия се фоликул – медикаменти няма да ви помогнат навярно. Затова е добре да се помисли за Инвитро оплождане.
Същото важи и за случаите, когато ендометриоза е довела до запушването на тръба – отново Инвитро оплождането е решение или в краен случай инсеминацията. Когато гинеколога ви диагностицира ендометриоза в първа фаза – нямате синдром на не спукалия се фоликул, нито запушване – добра практика за зачеване е инсеминацията.
Ако обаче не искате точно сега да заченете, а след време – тогава медикаментите са лечението, което е нужно, преди да се пристъпи към инвазивна намеса. Казано накратко след два обемни материала по темата – ендометриоза е лечима. Добре е обаче да се открие навреме, да се направи правилна стратегия за лечението ѝ и да не се бърза с оперативната намеса.
Ако ви бяхме полезни, прочетете и статията ни за поликистозния овариален синдром и зачеването.