Темата за захранването е въпрос на личен избор на всяка майка. Нейно усещане, дали детето е готово да приеме нещо различно от кърма или адаптирано мляко, доверието в педиатъра и не на последно място, следване съветите на по-опитните в семейството (бабите).
В България се следват основно две тенденции. Първата за е за захранване на детето след навършени 4 месеца.
Втората е според Световната здравна организация – захранване след 6-тия месец.
Ще срещнете както привърженици, така и противници и на двата модела. Но и двете страни са единодушни, че консистенцията на храните трябва да бъде в следната последователност – течна, пасирана, едросмляна, твърда.
Ако приемем, че ще захраним бебето след четвъртия месец, може да се следва примерната схема:
От раждането до 4-тия месец – изключително и само на кърмене или, ако то е невъзможно, на адаптирано мляко (предписано от педиатър).
След навършване на 4-тия месец се започва постепенно захранване с немлечни храни, като плодове и зеленчуци. Когато се въвежда нова храна се започва с по 2-3 лъжички, докато детето привикне.
По този начин стомахчето не се претоварва и е по-лесно да се следи за евентуални алергични реакции. Другото важно при въвеждането на храните е, че по този начин се развива дъвкателния рефлекс. В началото детето ще смуче лъжицата, докато се научи да дъвче.
Храната през този месец трябва да е много фино пюрирана и по-течна. Това значително улеснява прехода от млякото към нормалната храна.
Ако въведем плодове, то те не трябва да са цитруси. Обикновено се започва с ябълки и моркови. Те могат да бъдат давани под формата на пюре и сок. Отново количеството е само колкото да опита новия вкус и постепенно се увеличава с по една лъжичка.
От 5-тия месец към основното меню може да се включи пасиран плод или зеленчук, т.е. имаме намалено от обичайното количество мляко, което се дава за едно хранене, и детето си „дояжда“ с новата храна.
Много педиатри препоръчват към зеленчуковото пюре да се добавя твърдо сварен жълтък. Започва се с 1/4 и постепенно, до 7-мия месец, се стига до цял.
След като детето навърши половин годинка може да се замени цяло млечно хранене с пюре от плод или зеленчук. Обикновено това са обедните хранения.
От 7-мия месец може да се включи безглутенова каша или кисел. Отново се препоръчва да се дават следобед.
След навършване на 7-месечна възраст се включва и месно пюре. Тъй като по схемата обедното хранене е заменено с пюре, може да направите следното: 5 дни седмично на обяд се дава месно-зеленчуково пюре и 2 дни зеленчуково пюре с жълтък. Той е източник на желязо и витамин Д.
През 8-мия месец се заменя и второто сутрешно хранене от мляко, с попара. Това е първата храна с нееднородна консистенция. Попарата е преход от гладко пасираната към твърдата храна. Тя се приготвя от сухари, топла вода и изкиснато във вода сирене (за да се обезсоли). Дава се по 1-2 лъжички, за да може бебето да свикне с новите вкусове и консистенции.
След 9-тия месец може да се въведе и зеленчукова, а на по-късен етап, и месна супа. Количеството е около 50-60 г. Към супата може да се дават и малки парчета хляб, но да не се прави на попара. Така детето свиква и с твърдите храни.
Между 9-12 месеца, освен въведените храни може се добави и „преходна храна“. Това е храната, която възрастните консумират, но в количества за опитване на вкуса.
Това стимулира малките бебета да проявят желание и да пробват „нормална“ храна. Свикват с новите вкусове и подправки в нея.
Представихме ви примерна схема за храненето на бебето до навършване на едногодишна възраст.
Всяко бебче има различни нужди и индивидуалности. А майката е тази, която най-добре знае дали то е готово, и кога да бъде захранено с дадена храна.
Препоръчваме преди да започнете схемата на хранене да се консултирате с педиатъра на бебето, за да сте сигурни, че тя е подходяща за него.