Намалява ли риска от алергии по-късното захранване?

Риска от алергии при бебетата и децата е голям, особено днес когато наоколо всичко е некачествено, пропито с вредни вещества и начина на живот е много по-застоял и нездравословен. Когато стане въпрос за захранване и кога точно то да започне има редица спорове относно появата на алергии в по-късен етап например.

Намалява ли риска от алергии по-късното захранване

Затова ще се опитаме да систематизираме за вас има ли връзка между алергиите и захранването и дали, ако захраните по-късно бебето си този риск намалява?

Какви са фактите за късното захранване и появата на алергии?

Последните данни, които наскоро Американската педиатрична организация изнесе, сочат че късното захранване и по-точно въвеждането на храни от немлечен тип, съвсем не намаляват риска от появата на алергии при бебета и деца. Това са данни, които са публично достояние и в тях няма нищо измислено. И ако се върнем на българска почва, то нещата у нас относно захранването доста се измениха и позагрубяха. По правило в България захранването традиционно се препоръчваше да започне между четвъртия и петия месец. От поне пет години и повече дори, това е анатемосано, като старо и отживяло правило и според стандартите на модерното общество, колкото по-късно се захрани бебето, толкова по-добре, но дали е така?

Разглеждайки проблема в дълбочина, ако точно захранването е проблема предизвикващ алергии, то как именно се случва това? Кърмата или адаптираното мляко са много по-големи алергени от зеленчуковото пюре и плодовото, с които по правило започва едно захранване у нас. Така, ако бебето прояви алергия, то е много по-вероятно тя да е към лактозата, отколкото към тиква или морков например. За да съзре храносмилателната система на бебето, говорим за черва, стомах, отделителна система дори, е нужно тя постепенно да се развива и надгражда. Как да стане това, ако чакаме до след шести, та дори седми месец да захраним бебето и колко бързо трябва да му предложим всичката разнообразна храна, която го очаква до навършване на годината? В рамките на три или четири месеца бебето трябва да свикне с вкуса на множество плодове и зеленчуци, зърнени каши, кисело мляко, месо, риба, кашкавал и какво ли още не. Именно това претоварване води до потенциална алергия, защото бебешкия организъм изведнъж е атакуван от хиляди храните вещества от разнообразно естество.

Като цяло правилото на стандартното захранване за месец разстояние между различните храни не може да бъде спазено, защото в един момент детето е прекалено голямо и растящите му кости, мускули, мозък и организъм като цяло, не могат да се задоволят само с майчината кърма, колкото и да е полезна тя. Освен късно захранване, новите практики отричат и даването на вода до навършване на година на бебето. Това е просто уникално явления, защото именно водата пречиства организма от отровите, изчиства устната кухина след пиене на мляко от задържането на бактериите и като цяло е нужна за невръстното бебе, а не вредна! Така стоят нещата и с традиционното даване на жълтък у нас след шестия месец. По западен и модерен модел то се отрича, защото е провокатор на алергии. Това са несъстоятелни твърдения, защото малките дози, с който се започва са напълно безвредни, а ползите от този концентриран протеин незаменими.

И сега, след като станахме фенове на все по-късното захранване за децата си, а то доказано вече според американците не намалява риска от алергии, какво следва? Ревизиране на правилата за захранване и хранене на бременната като цяло. Американската академия по педиатрия отрича използването на хидролизирани млека вече и не поддържа тезата си за все по-късно захранване, поради алергии. Така погледнато, може би модела на захранване у нас е бил точния, но ние вече сме го отхвърлили. Започвайки да захранвате около 4-я месец имате време да въведете зеленчук, след месец каша, плод, месо, риба около 10-ти месец и вече към годинката да минете детето на обща храна. Всичко това става плавно и безболезнено в повечето случай.

Единственото вярно, което западния модел на захранване налага е полезността от кърменето. То е жизненоважно в първите месеци на бебето до около четвъртия, защото намалява риска от алергии към протеините на кравето мляко, към атопичен дерматит и податливост на бронхити. И в крайна сметка това, че по-късно ще захраните бебето не дава сигурността, че то няма да развие алергия, напротив! Кърменето и захранването също не се самоизключват, както много специалисти твърдят. Винаги баланса в храненето е основополагащ и прекаляването с нищо не води до добри резултати.

Риска от алергии в няколко факта изнесени от специалисти.

Дори и майката да избягва рискови и алергични храни по време на бременността, това не е сигурен индикатор, че бебето и няма да развие алергия по-късно;

Кърменето поне до 4-я месец е важно и то много, защото намалява риска от развитието на алергии поне до две годишна възраст на децата. Дори обременените фамилно деца от алергии, чрез кърменето ги развиват по-късно през живота си или в по-малка степен;

Няма доказателства, че при децата с алергия, млеката на соева основа са добрата профилактика;

Развитието на алергии не се възпрепятства от по-късното захранване, а до голяма степен се провокира;

Всичко това се отнася за здрави деца, при които алергия не е изявена. При бебета с изявена алергия, алергенната храна се изключва от менюто, след като се идентифицира. Риска от алергии се определя от много фактори и дори напълно здрави деца, кърмени, късно захранени и прочие могат да развият заболяването в даден момент от живота си!

Затова прекалено късното захранване не се препоръчва вече и по западните модели, така че помислете по въпроса, ако сте му поддръжници!

| Сподели с приятели