Важната роля на татковците в първата година на бебето и въобще в живота на детето е безспорна. За да се създаде нов живот са нужни двама, както и двама са нужни, за да бъде отгледано подобаващо едно дете.
Да, разбира се има много самотни майки и татковци даже, но колкото и щастливо да изглежда едно дете, тайничко пред себе си то може да признае, че има нужда от двама родители в живота си, не само от един.
Вече сме посветили един от материалите си на ролята на татковците в отглеждането на бебето – припомнете си го ще ви бъде полезен! В този материал обаче ще обърнем фокуса на вниманието към това, кога, как и защо е нужно бащата да общува с бебето пълноценно?
Какво е мнението на психолозите по въпроса и защо общуването баща-дете е толкова плодотворно за двете страни? Определено бебето познава мама още от утробата. То може да разпознае гласа и сред хиляди други, както тя може да разпознае плача на рожбата си. Но татковците също са така важни за бебетата и е добре да влязат в активната си роля на бащи още по време на бременността. Как ще видите в следващите редове на материала?
Важната роля на татковците в първата година на бебето – общуване чрез коремчето на мама, първи контакт и връзка за цял живот
Бебето усеща майка си с цялото си същество, понеже то расте в нея, в нея се храни и развива. Мама му говори нежно, гали го когато гали корема си. Това може да прави и бащата на бебето и психолозите отчитат, че колкото повече татковците общуват с децата си докато са в утробата (говорейки им, пеейки, галейки корема на жена си), толкова повече новородените бебета разпознават баща си непосредствено след раждането.
Факт е, че днес бащите много повече оценяват времето прекарано с бебето си, отколкото са го правили в миналото. Прекараното време насаме с бебето не бива да ги плаши, те са напълно способни да се справят сами с нуждите на мъника, а и при това мама винаги е наоколо, за да помогне.
В крайна сметка психолозите са доказали на практика, че времето прекарано заедно между бебета и бащи е безценно и от изключително значение и за двете страни. Определено бебето в първата година от развитието си разчита изцяло на мама за хранене, преобличане, приспиване и въобще тя е неговата най-голяма упора и утеха. Но психолозите са доказали на база изследвания, че бебетата благодарение на контактите с бащите си през тази първа година – изграждат в себе си доверие и сигурност към околните в последствие.
При все това таткото може да бъде адекватна отмяна на мама за смяната на пелените, за приспиването, за разходките, дори за кърменето (от шише), когато майката има нужда от почивка или да излезе и да се разсея малко навън. Грижите на бащата през първата година от живота на бебето са изключително важни, в последствие като голям човек, то да може да общува пълноценно с околните, да се чувства сигурно в себе си и тях и да бъде способно да изгражда връзки основани на взаимното доверие.
Колкото повече отсъства таткото от живота на бебето и детето, толкова то расте по-неуверено, недоверчиво и се страхува от общуването с останалите. Благодарение на реалната информация, която родителите могат да откриват днес за родителството и грижите около бебето (която се стремим и ние да ви предлагаме), гледката да видиш баща с бебе в парка на разходка, из магазините или да го храни вече е нещо нормално. Неминуемо преди няколко години майките се разтапяха буквално пред гледката баща да обгрижва малкото си бебе – сега вече тази гледка е нещо стандартно и това е много положително. В крайна сметка пълноценният контакт на бебето и с мама, и с тати е жизненоважен за него, затова не му го отказвайте.
Някой стандартни пречки у нас все още опорочават ролята на бащата в отглеждането на бебето и възможността той да бъде до него непосредствено след раждането му. В много малко родилни отделения у нас бащата се допуска на самото раждане, макар и това вече да е позволено. Психолозите обаче споделят мнението, че бащата трябва задължително да присъства на раждането, понеже първият му контакт с бебето трябва да е именно веднага след него. Новите теории за израждането на бебето споделят, че именно таткото трябва да среже пъпната връв на мъника и да го прегърне, след като той вече е бил в обятията на майка си. Разбира се тук говорим главно за раждания протекли при нормални условия! По време на този първи контакт между бебе и баща е добре бебето да чуе гласа на татко си, който то вече разпознава от утробата, понеже му е говорил тогава.
Накратко психолозите са категорични, че през първата година от растежа на бебето, все по-очевиден става факта, че ролите на мама и татко за развитието на бебето са разпределени поравно. Тоест не е важна само и единствено майката, както смятахме допреди време. Съвременните татковци вече не влизат в ролите си на бащи, когато детето започне да разбира правилата и осъзнато започва да играе с баща си. Те влизат в ролите си от първия ден на бременността и това е важно, за да привикне бебето към умението да споделя любовта си поравно между двама или повече души на чисто психологическо ниво.
Когато бащата активно участва в отглеждането на бебето в първата му година и занапред, той създава емоционална връзка с наследника си и развива в него чувствителност на чисто психологическо ниво, а това дава отражение и в поведението на самото дете разбира се. Бебето попива всяка грижа на мама и на татко същевременно.
То има два модела за сравнение, които обаче съвършено се допълват и това спомага на по-късен етап в живота на вече зрялото дете – то да има способността да изгражда такива пълноценни и хармонични взаимоотношения с партньора си в живота. Още повече, ако раждането е минало тежко за майката, бащата е пълноценната подкрепа от която тя се нуждае, за къпането на бебето, за неговото успокояване когато плаче, за всичко което прави мъника осъзнаващ че има двама родители обичащи го безкрайно. Бащата не е само финансова упора и не бива правомощията му спрямо децата да стигат единствено дотам.
Затова мили дами стимулирайте опитите на съпрузите си да се грижат за малките си бебета, това е прекрасно за всички ви.
Плюсовете от общуването бебе-баща не са само за бебето разбира се. Грижейки се пълноценно за невръстното си бебе, мъжът осъзнава напълно новата си роля на баща. Той става много по-отговорен, чувства се горд и неимоверно щастлив. Колкото повече татковците са активни в грижите по бебето в първата му година на растеж, толкова повече разпознават езика му, могат да го успокоят адекватно и да посрещнат нуждите му.
Освен това много мъже след раждането на децата си се чувстват отхвърлени, пренебрегнати и изоставени от половинките си. Това се случва, точно защото са отстранени от грижите по малкото и ако им позволите или ги подтикнете да се грижат за него по-активно, тези чувства няма да се появят или ако се появят ще изчезнат почти веднага. Ако не знаете до момента, то е добре да се информирате, че и мъжете могат да страдат от следродилна депресия!!! Тя се изразява в чести отсъствия от домът, в нервност, разсеяност и объркано поведение. Депресията си татковците ще преборят именно посредством грижите за новороденото си бебе.
Мили жени апелираме към вас – бъдете по-доверчиви към способностите на мъжете си да се грижат за малките ви бебета. Покажете им, че без тях не можете да се справите и това ще ги направи много щастливи и пълноценни бащи.
Дано ви беше интересно и полезно при това, гмурнете се и в материала ни за първите дни на бебето у дома – и го споделете с половинките си в живота.