Фетален дистрес – предпоставки и рискове

Феталният дистрес (асфиксия) е тежко състояние, дължащо се на недостатъчно количество кислород за плода по време на бременността.

Фетален дистрес – предпоставки и рискове

Ако не се вземат навременни мерки, подобно състояние може да e причина за увреждане на бебето, дори и до неговата смърт. При такива обстоятелства е необходима спешна реакция от страна на лекарския екип. Нерядко се стига до оперативна намеса.

Причините за феталния дистрес могат да са различни, да има различна продължителност, сила, тежест, да е остър или хроничен и различно последици за детето.

Възможно е феталния дистрес да е следствие от заболявания на майката, които да са причина за недостатъчна наличност на кислород – анемия, сърдечна недостатъчност, белодробна недостатъчност. Но причина за това състояние не са само заболявания при майката. Може да е следствие от плацентарна недостатъчност, поради преносеност, прееклампсия, отлепване на плацентата. Или да е резултат от инфекции, както и от усукване или притискане на пъпната връв.

Повече за пъпната връв и рисковете, свързани с нея, можете да намерите в статията Усложнения, причинени от пъпната връв.

Фетален дистрес (асфиксия) по време на бременност

Липсата на кислород може да се усеща от бебето още докато е в утробата, по време на бременността. Проявен тогава, феталният дистрес се нарича хроничен. Не е възможно да бъде изказано категорично мнение дали бебето е застрашено или не от фетален дистрес.

И все пак има предпоставки, които биха могли да повлияят. Такива са различни хронични заболявания, като диабет, анемия, хепатит, хипертония, сърдечна недостатъчност. Анемията е характерна за бременните жени. Тя се характеризира с недостиг на хемоглобин, което, от своя страна, води до намалена способност да се пренася кислород в организма. Асфиксията по време на бременността се развива за сравнително дълъг период, по-често се проявява в последните месеци на бременността.

Фетален дистрес (асфиксия) по време на раждане

Нарича се още остър фетален дистрес и се развива бързо и най-често по време на раждането, но може да се изяви и преди него, като краен етап на тежко рисково състояние на бременността. Острият дистрес е по-чест по време на раждането, тъй като маточните контракции се оказват стресогенни за плода, като намаляват кислорода до него. Важно е да се определят бременните с висок риск преди раждането.

При подобно усложнение ситуацията изисква бърза реакция – секцио или форцепс. Децата, родени с асфиксия често изискват по-дълъг период на рехабилитация. Това се налага, за да бъдат избегнати евентуални бъдещи неврологични заболявания. Понякога при такива бебета се наблюдава забавено развитие. По-късно започват да говорят, да седят и ходят. Възможно е усложнението да е предизвикано от многоплодна бременност. Но често възниква и като следствие от преждевременното раждане (преди 38-та гестационна седмица).

Още за рисковете от преждевременното раждане можете да прочетете в статията Рисковете за бебетата от преждевременното раждане.

При нормална бременност феталният дистрес се среща рядко и появата му трябва да е сигнал за търсене на недиагностицирани до този момент заболявания на майката и/или на плода. Смърт на плода от задушаване при липсата на рискови фактори се наблюдава изключително рядко. Бременните с интрапартална асфиксия (задушаване по време на раждане) се отнасят обикновено в две големи групи: в първата група майчино-феталния обмен е хроничен по време на бременността и стресът от раждането е последният удар, предизвикващ дълбоко нарушение – фетален дистрес. Във втората група се включват здрави бременни, постъпващи за раждане без предхождащо или налично хронично състояние на увреден майчино-фетален обмен. Тук феталния дистрес е предизвикан от внезапна причина – проблеми с пъпната връв, неразпознато хронично увреждане на майката или на плода.

Профилактиката на феталния дистрес се състои в откриване на причините и рисковите състояния по време на бременността, които го причиняват. Ето защо е от много голяма важност да не бъдат подценявани прегледите при гинеколога, да бъдат спазвани и към тях да се подхожда с отговорност.

| Сподели с приятели