Белодробната зрялост на новороденото е важен фактор за оцеляването му извън топлата и уютна майчина утроба.
Като цяло нашите бебета са страхотни бойци – те преживяват изключително благоприятно тежката промяна от водно към кислородно съществуване.
И все пак не винаги нещата при раждането протичат гладко. Не винаги белодробната зрялост на плода е достатъчна за оцеляването му – затова и се налагат редица мерки за укрепването и доразвиването на този жизненоважен за бебето орган.
В този си материал ще си поговорим малко повече за това какво е точно белодробна зрялост на плода? Как се случва прехода от вода към въздух? Защо понякога се налага терапевтично лечение и какво представлява опасното състояние остра дихателна недостатъчност и неонатален дистрес за новородените?
Преди да прочетете отговорите на всички тези въпроси, погледнете и материала ни за Цьолиакията – едно доста често срещано и опасно хранително разстройство за бебета и деца!
Как белият дроб на бебето преминава прехода от водна към въздушна среда
В мига, в който бебето се появи на бял свят – то започва нов живот буквално и физически. Още с първите глътки въздух, белите дробове на бебето вече са в режим дишане на въздух, а не приемане на кислород във водна среда от организъма на мама. Този сложен и тежък преход е голямо изпитание за всички бебета и със сигурност е нужна моментална адаптация към новите условия на живот.
Белият дроб е сред най-важните органи за бебето. Той освен, че най-тежко преминава прехода от утробата и амниотичната течност към въздушната среда – влияе на функциите на редица други органи в тялото на бебето. Именно затова при отказ на белия дроб да се адаптира или при лоша адаптация – последствията за здравето на бебето са най-големи и тежки.
Какво представлява белия дроб на бебето? Той е изграден от гъбеста тъкан, точно както белите дробове на възрастните. Тази тъкан е изградена от въздушни отвори наречени алвеоли и благодарение на това в белия дроб се извършва обмен на газове. Тоест вдишва се кислород от околната среда и се издишва въглероден диоксид, който се явява отпадък от дейността на клетките.
Хемоглобина в кръвта доставя кислорода до клетките и спомага за усвояването му. За да се получи обаче ефективен обмен на газове в белия дроб на бебето – нужно е алвеолите да са колкото се може с по-големи повърхности. До важният момент на раждането си бебето има бял дроб пълен с течност. Тази течност се образува в белия дроб на бебето и съставът ѝ е много подобен на самата течност в амниотичния сак.
Над 60% от състава на белите дробове на бебетата в утробата на майката са течност. Биологичният процес по изчистването на тази течност от дробовете на бебето започва още 3 седмици преди раждането. Какво се случва? Белият дроб намалява секрецията на течност, тази течност значително променя състава си, налице се появява „сърфактант“ – той подпомага всмукателните функции на белите дробове и белия дроб на новороденото механично се изчиства от остатъчната течност, когато то премине през родовия канал – под силата на натиска.
Да разясним малко повече понятието „сърфактант“ – когато издишваме въздух алвеолите на белия дроб се свиват! Така заприличват на големи въздушни балони с малка повърхност. За да не се слепят при това свиване на границата на вдишването и течността действа именно сърфактанта. Тоест той намалява натиска от налягането и прави възможно отново вдишването, увеличаването повърхността на алвеолите. Така кислород и въглероден диоксид се обменят успешно.
Така важният сърфактант се произвежда от клетки намиращи се в самият бял дроб на бебето. Тези клетки се разполагат по повърхността на белодробните алвеоли и са смес от сложен комплекс вещества. След 24-та гестационна седмица в тялото на бебето започва да се произвежда по-голямо количество лецитин. Именно той е сред основните съставки на сърфактанта и по завишените нива на лецитин в тялото на бебето – специалистите преценяват, че белодробната зрялост на бъдещото новородено е достигната.
Ако бебето е на път да се роди, но не е достигнало белодробна зрялост, тогава е нужно да му се приложи терапия с екзогенен сърфактант веднага след раждането. Така се компенсира недостатъчната продукция на естествен сърфактант в белите му дробове и се избягва риска от дихателна недостатъчност и смърт в следствие на това.
Съществуват натурални и синтетични сърфактанти за терапия на новородени срещу дихателна недостатъчност. Натуралните обикновено се извличат от свински или говежди бели дробове, докато синтетичните се произвеждат по изкуствен начин.
В България за бебета родени по-рано от термина, за недоносени бебета и такива с изявена белодробна незрялост – се извършва сърфактантна терапия още от 90-те години на миналия век, та до днес. За нея се говори още от 1980-та година от доктор Христова, но тя не е възможно да се въведе толкова лесно и бързо. В неонатологичните отделения в страната този тип терапия е животоспасяваща за много бебета с белодробни проблеми днес.
Защо и кога се появява дихателната недостатъчност и каква терапия може да се приложи
Острата дихателна недостатъчност на новородените се появява именно поради недостатъчните дози сърфактант произведени от белият им дроб. Състоянието е познато като неонатален респираторен дистрес. Най-често опасност от развиването на дихателна недостатъчност и наличието на белодробна незрялост се среща при: недоносени бебета, бебета на болни от диабет майки, родени прекалено бързо деца, бебета родени от майки със силно вагинално течение на кръв, близнаци, родени чрез Секцио бебета и други.
Най-често острата дихателна недостатъчност много често се припокрива със синдром на неонатален респираторен дистрес или обратното, при бебетата с дихателни проблеми. Това е защото симптоматиката е напълно еднаква, както и клиничната картина. Налице до първите 2 дни от живота на бебето са учестено дишане, разширени силно ноздри и най-вече понижена телесна температура.
Ако специалистите не диагностицират навреме състоянието, последствията за бебето могат да бъдат фатални. При неонаталния респираторен дистрес е нужно колкото се може по-бързо след раждането да се приложи екзогенен сърфактант. Освен това често се налага и белодробна вентилация на бебето, както и подаване на кислород.
Добрата профилактика на синдрома най-добре спомага избягване на дихателни проблеми и наличието на неонатален дистрес. Тя се състой най-вече в максимално износване на бебето до термина, ако е възможно. Така ще се произведе нужното количество сърфактант в белите му дробове и то няма да страда от дихателни проблеми. Ако все пак бебето трябва да се роди по-рано от термина и налице е белодробна незрялост – могат да се приложат кортикостероиди, за да се ускори достигането на белодробната зрялост на бебето.
Надяваме се ви беше полезно и интересно. Бременността и раждането са едно природно чудо, затова никога не можем да спрем да им се удивляваме.
Време е да хвърлите едно око на статията ни за вродения порок на сърцето при бебетата – ще намерите факти, съвети и полезна информация по въпроса.