Свръх активен пикочен мехур и често уриниране при деца при децата – опасно ли е?

Свръх активен пикочен мехур е състояние често срещащо се при децата. То се свързва предимно с чести позиви за уриниране и като цяло е доста дискомфортно явление. Дали е опасно и какво представлява ще се опитаме да ви разкажем в следващите редове.

Свръх активен пикочен мехур при децата

По своята същност свръх активния пикочен мехур е по скоро хронично явление. Ако детето ви уринира често през десетина до петнадесет минути то или е настинало или нещата се свеждат до вече споменатото състояния, чийто причинител могат да бъдат и чести изстинки!

Като цяло симптоматиката на това хронично явление е еднаква или подобна, както при възрастните, така и при децата – само, че при децата дискомфорта е много по-голям, както и притеснението. На въпроса на хиляди майки – опасно ли е това състояние, може да се отговори от чиста биологична гледна точка – НЕ. Но от страна на емоционалното и социално развитие на малчугана сред връстниците му – опасността е много по-голяма.

4.50лв
bstyle.bg - бебешки бодита с широка презрамка
5% отстъпка с промо код mamaitati

Затова, ако наблюдавате у детето си често ходене до тоалетна по малка нужда, чести напикавания или изпускания през деня и нощта – то потърсете консултация с педиатър, защото проблема може и да се задълбочи! Разбира се за едно дете, което е на около година, две или дори три, честото пишкане и изпускане е нормална част от ежедневието, но това е до време.

Ако след около година и половина, когато повечето деца са вече привикнали да пишкат на гърне, изпускането е ежедневно и пишкането на всеки до половин час – значи има проблем и той е свръх активен пикочен мехур.

Защо децата уринират често и какви са симптомите на свръх активен пикочен мехур?

Според повечето специалисти причините, за да ходи често до тоалетна по малка нужда едно дете са няколко. Най-честата от тях е забавено развитие на отделителната система. Именно тя е отговорна за контрола над изхожданията, както при децата, така и при възрастните. При растящото дете системи, като отделителна, храносмилателна и прочие съзряват с дни и седмици.

5лв
Детска бяла тениска за физическо от bstyle.bg
5% отстъпка с промо код mamaitati

В частност контракциите на пикочния мехур, които са отговорни за задържането на урината и нейния контрол, се контролират от нервни окончания. Именно поради разнообразни нервни заболявания, които са на път да се проявят, може да се появи и състоянието свръх активен пикочен мехур у децата.

Относно симптоматиката границата за разпознаване е много тънка. Едно дете на около година, две не може напълно да контролира позивите си за ходене до тоалетна. То често пъти увлечено в игра забравя да пишка, изпуска се или пък не усеща, кога му се ходи до тоалетна и страхувайки се да не се изпусне – ходи през половин час да пишка.

За да се разграничи свръх активния мехур от не съзрялата отделителна система, трябва да се следи дали детето се изпуска, когато киха или кашля. Дали често пишка, защото е понастинало или се изпуска нощем и през деня. Ако стиска крачета, усуква ги и се чуди как да скрие, че му се пишка отново, значи има нещо тревожно. Тъй, като както вече казахме състоянието често се смята за нормално при съзряващата детска отделителна система, то е важно да ви кажем, как точно се диагностицира при съмнения от ваша страна.

Диагноза свръх активен пикочен мехур – как се поставя?

На първо място, когато вашето дете след като вече отдавна ходи на гърне, но продължава да се изпуска и често ходи да пишка, дори след две, три годишна възраст – е време да се консултирате с педиатър. Той ще се усъмни за състоянието на свръх активния мехур, но диагностиката е доста трудна и изисква редица тестове.

Педиатърът първоначално ще ви разпита подробно колко често детето ви пишка, каква е историята на неговите изпускания и цялостната симптоматика на проблема въобще. След това задължително ще назначи тест на урината за детето, за да се увери за липса на инфекции и бактерии. Ще ви накара да проверите, дали детето ви има запек, да направите тест за обема на урината, за състоянието на пикочния мехур, след изхождане по малка нужда, та дори за скоростта на урината относно изхвърлянето ѝ. За пълно уточняване на диагнозата вероятно ще назначи и ултразвук. Той ще покаже най-пълно състоянието на детския пикочен мехур.

Сега, след като диагнозата е поставена и се уверите, че честото пишкане си има причина, следва да се пристъпи към лечение. То може да бъде първоначално чисто тренировъчно, може да се позовава на антибиотично лечение на бактериални инфекции или пък да бъдете препратени към специалист, ако проблема е по-дълбок. Ако чисто физически свръх активен пикочен мехур е в следствие на инфекция, антибиотика ще премахне проблема.

Ако е причина в следствие на несъзряла отделителна система, то тренировките за пишкане под час, ставане нощно време за изхождане и премахване от менюто на детето храни водещи до по-често ходене по малка нужда са решението.

Когато налице се намесят нервни заболявания, бъбречни проблеми или проблеми с дебелото черво и тънките черва е нужно медикаментозно лечение по схема, както и определена диета, които само специалист ще назначи.

Свръх активен пикочен мехур е доста срещано, скрито и дори опасно състояние при децата. Често пъти пренебрегвано, то води до по-тежки усложнения и липса на самочувствие и контрол у невръстните ни деца.

Затова следете детето си и при най-малкото съмнение се уверете, че всичко е наред, след като се консултирате с педиатър. Все пак децата растат и всичко отминава, но не всичко може да бъде отбягнато с лека ръка!

f | Сподели с приятели