Лекуваме ли децата си? Когато им даваме лекарства за висока температура, когато ги караме да пият минерална вода, аспирин, антибиотици за всеки появил се вирус? Дали прекалените грижи, самопредписанието на лекарства, подценяването на защитните сили на организма – са добри за децата ни?
Едва ли повечето родители са се питали тези въпроси, просто защото неволно правят най-доброто, което могат и смятат, че е правилно за децата им. Но нека ви кажем малко повече, какви рискове крият тези споменати ситуации и защо понякога прекалената грижа се оказва вреда?
Лекуваме ли децата си, когато им даваме лекарства или им вредим
В началото на материала бегло ви споменахме най-честите грешно разбрани методи за лечение на децата ни. Сред тях даването на допълнителни таблетки флуор или пък поднасянето ежедневно на минерална вода на малките ни деца е сред масовите практики. Лекарите не съветват родителите да дават допълнително флуор на децата си, за да са здрави зъбите им най-вече. Напротив зъболекарите препоръчват изрично пасти без флуор за малките деца и бебета, защото риска от предозиране с микроелемента е реален, макар и минимален.
Нещата с приема на минерални води, макар и трапезни е подобен. В стремежа си да дадем на децата си най-доброто, ние им вредим. Да трапезната вода за всекидневна употреба има флуор с нива от 1,5 милиграма на литър, което е позволената дневна доза. Но за деца под 7 години това е значително вредно и едва ли е по-малко рисково от пиенето на питейна вода от чешмата. Как да сме сигурни, че на етикета не пише едно, а нормата е значително завишена?
Един от най-големите митове разпространени сред родителите е, че вдигането на температура при децата е нещо много опасно и лошо. Да понякога е така, но не винаги. Лекуваме ли децата си обаче? Много често в паниката си да свалим тази опасна температура – даваме прекалено много лекарства на децата си, а така не ги лекуваме, напротив вредим им! Дори и да ви се струват врели-некипели твърденията, че температурата е естествена реакция на организма да се справи с болестта, това е напълно вярно.
Причината за вдигането на температурата е именно факта, че организма на детето се бори с бактериите. Давайки му моментално лекарства, вие бутате нивата на собствения му имунитет и удължавате възстановителния период от болестта. Това не означава, че не бива да давате лекарства, които да свалят температурата на малчугана, просто не бързайте и не давайте прекалено много или прекалено силни препарати – които вместо да помогнат ще навредят.
Прочетете още за температурата при бебето – ще ви бъде полезно.
Когато бебето е болно и веднъж е вдигнало температура – масово родителите дават на всеки 4 часа или 6 парацетамол или ибупрофен. Така с дни лекарството се натрупва в организма на детето, без дори да е необходимо и съществува реален риск от натравяне.
Освен това често пъти лекарствените препарати за сваляне на температурата се дублират по съставки с други лекарствени препарати, които даваме и риска от предозиране е огромен. Най-доброто решение не е нито сляпото водене по лекарските предписания, нито самолечението – просто умереното и информирано лекуване. Лекуваме ли децата си обаче, когато им даваме лекарства против температура за щяло и нещяло? Съвсем не! Специалистите ясно твърдят, че предозирането с парацетамол води до увреждане на черния дроб, а ибупрофена уврежда костния мозък. Макар и безобидни, и продавани по аптеките без рецепта, тези лекарства за свалянето на температура при бебета и деца са опасни в големи дози.
Лекуваме ли децата си, когато сами им предписваме антибиотици или се осланяме на съвета на аптекарите? Тук категорично отговорът е не отново. Много често, когато детето ни е болно предпочитаме да избегнем опашките при личния лекар и директно да закупим от аптеката антибиотик, който ние сме решили или аптекаря ни е препоръчал. Това е игра с огъня! Също, както не бива на деца под 12 годишна възраст да се дава аспирин категорично, така и антибиотик не се дава без съвет от лекар. Заболяването често пъти е вирусно, а ние родителите посягаме към антибиотика – който нищо няма да излекува в случая, а само ще увреди организма на детето ни. Един антибиотик действа предимно, когато има бактериална инфекция, но трябва да се установи вида на бактериите, за да се предпише и антибиотика, който да ги лекува. Така дори един педиатър не може да изпише подходящият антибиотик без изследвания на кръвта и секрет от гърлото.
Повечето антибиотици имат странични ефекти. Те увреждат частично бъбреците, сърдечно-съдовата система, влошават състоянието на чревната флора и влияят на стомашно-чревната система. Лошата комбинация на антибиотик и други лекарства, като свалящи температура, против кашлица или други може да доведе до много лоши последствия. На фона на всичко казано до тук антибиотика се приема и определен период от време. Ако не се приема поне три, пет или седем дни – то лечението е безсмислено, дори и детето ни да ни изглежда здраво. Лекуваме ли децата си, като им предписваме сами антибиотик? Съвсем не и не бива да го правим.
Лекуваме ли децата си, когато прекалено много се тревожим за тях? Когато в стремежа си да ги направим здрави, ги разболяваме без дори да го осъзнаваме. Не прекалявайте с грижите, те както и пълното нехайство си имат негативна страна, затова преди да изпаднете в паника или недомислие следващият път относно детето си – помислете „Това, което правя добро ли е за детето ми или не?“.